Прозорци

Ж.-Б. Понталис е известен съавтор на знаменития "Речник по психоанализа". В този случай обаче той се явява с нова перспектива - представя ни личен речник, подобен на лексикон за собствена употреба, и ни насърчава да създадем свой собствен, интимен речник.

Думите в този текст не са строга и организирана форма на изразяване. Понталис започва с възхвала на прозорците: „Мога да опиша живота... като редица от отварящи се прозорци“, а впоследствие стига до похвала за слънчевите поляни. Тук се подреждат размисли, срещи и осъзнавания, наподобяващи образи от сънища или думи, които сякаш идват директно от дивана на психоаналитика – кратки истории, приличащи на романи: стара жена с загубена памет, мъж със спорове между органите си, име на цвете, спяща дама и дори цитат от книга... Всичко това носи странния вкус на детството, спомените и чувствата както за тъгата, така и за рая – истинският вкус на живота.