Смъртта на поетесата

В произведението "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер представя един етап от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която, подобно на авторката, учи право и пише стихотворения. Въпреки това, житейските им паралели приключват тук. Главната героиня с мъжко име се чувства изолирана от света и сравнява съществуването си с натурални сокове, пренаситени с химикали – „гъсто, ароматизирано, кондензирано и заплашително време“, което чака да бъде разредено с вода и изпито. Тя осъзнава собствените си трудности в приготвянето на подходящи смеси; количествата й са непознати. Резултатът е винаги рядък и размит като нейния ум – загубен многократно без радост от повторното му намиране. Баща й, проявяващ тиха лудост, остава единственото свързано лице за нея до момента на смъртта си от Алцхаймер. След него тя остава сама с майка си - бивша танцьорка в бар и привлекателната си по-голяма сестра, чиято основна цел е финансово обоснован брак. Когато Ерсин среща загадъчната Елиф и развива чувства към приятеля й Самим, романът взема неочакван обрат – вероятно дори за самата авторка. Читателят (дано) започва трескаво да следва развитието до последните страници на книгата, защото както гласи мотото: „чуждото умиране е най-загадъчното занимание за всички нас“...
Азиз Шакир-Таш