Древните българи, Шумер и Вавилон

Много хора ще възприемат тази книга като продължение на предходните две произведения „Древните българи и пирамидите" и „Загадките на Земята и древните българи", което вероятно е вярно. Въпреки това, трябва да подчертая, че освен общата тема за древната българска история, тя притежава свои уникални характеристики.

Вавилон винаги е бил магнит за вниманието на хроникьори, историци, археолози и изследователи, както и любители на необичайни неща. Това не е случайно – градът представлява наследник на богатата култура и цивилизация на шумерите в Месопотамия. Няма друг античен град-държава с толкова много забележителности - от Вавилонската кула (Етеменанки) до Висящите градини и внушителните 16-метрови стени на града; статуята Истукана с височина 27.60 метра също впечатлява със своите размери. Всички тези величия са свързани с легендарния Навухудоносор II от династията художници-българи, който фигурира в Старозаветната Четвърта книга на царете наред с летописа за българската държавност известен като „Именник на българските кханове“.

Историята никога не е случайна; всяко явление има своите корени, обяснения и закономерности стига да успеем да ги проумеем. Древнобългарските държави са били духовни образувания, а техният народ – трако-киммерийците – смятали всеки човек за носител на божествена искра. Вместо просто да се поклонят пред Бога, те се стремели чрез действията си да достигнат до неговото величие и хармония между човека и света около него. От тази перспектива легендата за строежа и разрушаването на Вавилонската кула придобива ново значение: Етеменанки става символично творение през поколенията - олицетворение на безкрайното търсене у човешкия дух към недостижимото divinity .