Тракийската Атлантида: Прародината на траките кн.1

Смятам, че един ден българският народ ще се завърне към своите корени. Тези 7000 години праистория представляват по-голямата и вероятно по-добрата част от неговото съществуване. Огромна част от народа никога не е напускала тези земи и не е имала чуждо влияние...

Нека да не си поставяме трудни цели в опитите да намерим сложни отговори – кога точно е започнал животът, кога маймуната се е трансформирала в човек и дали изобщо това е станало; как дивакът се е превърнал в homo sapiens или пък историята на цивилизацията всъщност разказва за технологията за извличане на ресурси и тяхната обработка в "инструменти на труда". Ако вземете у съвременния човек машините му и средствата за производство, той може спокойно да бъде наречен дивак. Нека освободим праисторията от подобни натоварвания; собствените й предизвикателства са достатъчни. Те започват с райските кътчета, където природата като грижовна майка помага на първоначалните хора да открият своя “обетован край” и сами да изградят условия за уседнал живот с ограничените си ресурси. Именно тогава местното население формира своя уникална култура, която намира родината си в Поречието на древната река Хеброс, известна още като “Козята река” или сегашната Марица./.../ Петър Детев