Неизбежна гибел

На 22 май излиза пълната, нецензурирана версия на едно от най-значимите произведения на Ерих Кестнер. Романът "Фабиан. Историята на един моралист" е публикуван за пръв път през 1931 година.

Книгата веднага печели симпатиите на читателите – изданието с меки корици се разпродава бързо в рамките на една седмица, а до началото на ноември същата година тиражът с твърди корици достига между 6 и 10 хиляди екземпляра. Кестнер споделя надежда това да продължи.

През март 1932 г. тиражът вече е достигнал 25 хиляди копия, като по това време започват да се появяват и първите международни издания.

Поради цензура от страна на издателя, книгата преминава през ограничения, но години по-късно е публикувана в оригиналния си вид под ново заглавие – "Неизбежна гибел", което сега достига и до българската аудитория.

Тази версия вижда светлината за първи път благодарение на германския издател Свен Ханушек, който старателно сравнявал текста с оригинала дума по дума. Поради описанията си тя е обявена за "упадъчна", след което е цензурирана и дори забранена; през 1933 г. книги са горени от Нацистката партия пред Операта в Берлин. Критици наричат "Неизбежна гибел" анархистичен и провокативен шедьовър.

Главният персонаж Якоб Фабиан носи много автобиографични черти от живота на самия автор. Въпреки стремежа си към реалистично разбиране за света около него, той все пак вярва в идеята за „победата над порядъчността“ като нещо почти чудесно.

Фабиан наблюдава голям град с неговите различни страсти: престъпност във Изтока, измами в централните части, мизерия na Севера и разврат n Запада – всичко водещо към гибел.

Кестнер отбелязва: "Тази книга не е предназначена за невинни души независимо от възрастта им." Сексулалната откритост във Фабиан предизвикала противоречиви реакции; ако целта му била провокация – явно я постигнал успешно. През края на шестдесетте години студентка пише писмо до автора относно теми в романа; той й отвръща със сарказъм относно преувеличението й спрямо преживяванията му герой доктор Фабиан.

В кратък откъс главният герой споменава как след половин година те били готови за поход - разказвайки как бил там есента като дете... Той осъзнавал временното положение както свое собствено така и общото такова сред хората около него…