Символиката на приказките

Приказките, подобно на всички стари предания, водят към митовете, които са запазени в колективното несъзнавано на човечеството. Митът не е само устна притча или легенда; той представлява дълбоко философско понятие и архетипен символ, който съществува в подсъзнанието на всеки индивид и е част от общото съзнание. Тъй като това прасъзнание е безкрайно, митологичните образи остават вечни, независимо от скептицизма или нихилизма на съвременния човек. Те се проявяват в мечти, видения или трансова състояние. Фройд и Юнг значително допринасят за разбирането им по различни начини. Същите тези митологични теми могат да бъдат открити ярко изразени в рисунката и живописта. Поради тази причина те намират широко приложение в модерната психотерапия. Приказките носят дълбока символика подобно на много мити; тълкуването ѝ може да бъде невероятно вдъхновяващо преживяване. Познатите ни приказки придобиват нова перспектива и ни учат за психологическата структура на човека, неговото развитие и „посвещенията", през които преминава животът му. Многослойният подтекст и скритата мъдрост във включените приказки ще впечатлят всеки читател.
В изследването са представени известните произведения: „Малечко-Палечко", „Червената Шапчица", „Пепеляшка", „Снежанка", „Златната птица", „Момичето без ръце", „Жабокът-цар или Железният Хаинрих“, "Верният Йоханес“, "Дванайсетте братя“, "Братче и сестриче" , "Трите пера" и "Двамата братя".