Мраз

Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-противоречивите съвременни австрийски писатели. Литературната критика по света го описва с термини като “екзистенциален клоун”, “страшен пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Той е известен със своята остра критика към родината си Австрия и отказа да приеме множество престижни литературни награди. Следвайки музикално образование, той работи като журналист, а впоследствие се утвърдил като писател. Читателите познават стила му заради уникалността му – комбинация от мрачност и разрушителни страсти, поднесени с остроумие и рядка радост от живота.

„Какво мислят хората за мен?“ - пита той.
„Че съм идиот ли? Какво говорят?“

С тези думи Бернхард въвежда читателя в романа „Мраз“, който маркира началото на неговото издигане в литературата. Романът се възприема като метафора на духовната студенина и човешките отношения в екстремални условия. От първата до последната страница произведението остава сурово, ръбато и депресиращо – именно затова критикува псевдоидилията толкова убедително. В него срещаме не само ексцентричния художник Щраух, който упражнява контрол над студента наблюдател сред австрийските Алпи, но преди всичко самия Бернхард. Поради почти пълното отсъствие на хумор в текста, неприязънта към околния свят достига до читателя без никакви задръжки; мразът убива с още повече студ.

Важно е обаче да помним майсторството на автора по отношение на хиперболата...

„През всички тези години разисквахме как ще изглежда Новото. Ето как.“
Ингеборг Бахман за „Мраз“

„Романът 'Мраз' представя входа към ада, откъдето – както в най-тежките кошмари – няма спасение.“
Карл Цукмайер

„С творбата си 'Мраз' Томас Бернхард буквално шокира читатели, критици и обществото преди повече от половин век. Днес обаче гневните слова на художника Щраух са неизменна част от всяка публична дискусия. Няма нужда студент да ги записва в далечно място сред Алпите - интернет изпълнява тази функция отлично; но за разлика от това произволно съдържание 'Мраз' остава велика литература.”
Паул Яндл