В очите на птиците

Яна Вълчева е като море – бурно и вълнуващо. То обгръща тялото с пяна, но също така бързо го оставя на слънце. Морето изразява своята любов единствено чрез бурята. Когато чувствата не предлагат отговори или свобода, те вече не могат да се наричат любов. Тогава те си тръгват заедно с водите и кислорода, които животът носи със себе си, превръщайки се в безмълвна ширина и потъвайки на места, видими само за птиците през отражението на морето.

Яна споделя какви са цветовете на морето и какъв е светът под крилата на птиците, както и изкуството да обичаш. По този начин тя разкрива своите дълбоки тайни. Разговаря с читателя за своите дни и нощи, изпълнени с аромати и усещания. Авторката предлага нежни истории за щастието в споделеността и невъзможността му, говорейки за топлината между хората срещу студенината, която не трябва да виждаме дори насън. Математиката на чувствата е сложен процес!

Щастието не може да бъде създадено само по себе си; то възниква чрез думи между двама души – думи познати на птиците, но недостъпни за тяхното изразяване към нас. Те ни наблюдават от високо и посочват брега, където винаги има някой чакащ другия…
Симеон Аспарухов, редактор