Хайдути. Български войводи до края на XIX век

В края на XIV век България попада под османско владичество, което продължава цели пет века. Но били ли сме наистина роби? Дори в най-трудните периоди нашата страна ражда силни и непокорни българи – герои и бунтовници. Скоро след поробването имената на смелите Страхил, безмилостния Чавдар, могъщия Вълчан, неумолимия Чакър, огнения Индже, непреодолимия Кара Колю и непоколебимия Петко войвода започват да се чуват из цялото отечество – всички те са народни защитници и мстители за страданията на потиснатите. Хайдушките дружини бушуват с гняв и готовност за саможертва; планинските пространства стават сцена на величествени битки.

Главните участници в тези забележителни сражения всъщност представляват героите от тази книга – класически „вехти“ войводи, новопоявили се патриоти и революционери, както и много достойни жени – байрактарки и нишанджийки. Под прикритие на мъжките дрехи и оскубаните си коси те водят свои чети към освобождението от робството. Всички те оставят комфорта на дома си, за да се противопоставят на насилието и неправдите; проливат кръвта си за родината. Мнозина отдават живота си не само за себе си, но също така помагат за освобождението на други християнски братя под игото.

Имената им живеят чрез народните песни; бюстове и паметници напомнят за тяхната доблест. Но какво стои зад легендата? Какво реално знаем относно техните подвизи? Съдбите им са изпълнени със злодеяния, мъстене срещу предателства или интриги; преминавали са през конфликти and приятелства; преживели множество приключения като обири или екзекуции — но най-вече с проявен геройство които надминава дори сюжетите в съвременната литература.

Историята на българските хайдути може да бъде възприета не само като историческа хроника от епохата или източник на национална гордост , а също така като урок по доблест , героизъм , непримирим дух و свободолюбие .