5 сантиметра в секунда

Скоростта, с която падат цветовете на цъфналите череши, е 5 сантиметра в секунда - факт, който не всякого впечатлява и за мнозина изглежда безсмислен. В японската култура обаче това число е придобило символично значение, а за света вече петнадесет години представлява важен мотив. То е свързано с първия роман на Макото Шинкай, издаден едновременно с филма със същото име. Необходимо е да се споменат многобройните международни награди и признания както за книгата, така и за лентата. Но романът няма да задоволи читателите, които очакват щастлив край под формата на сватба.

В действителност не всичко става по нашето желание; когато си тийнейджър и изпитваш истинска любов, понякога обстоятелствата могат да ти причинят болка. Ние нямаме контрол над кого ще харесаме или какво бъдеще ни чака – особено ако сме зависими от семейството си. Не можем да предвидим как ще бъдем отхвърлени при неправилен избор на партньор или какви страдания и мечти ще носим в себе си. Често тези чувства остават неизразени и ни натоварват допълнително. С времето порастваме – работим и създаваме връзки; те може би функционират успешно или пък не. Но ако някога сме дали част от себе си на друг човек в онези невинни времена, празнотата остава непоправима освен чрез нова връзка.

Може би именно тази липса няма място за друго решение: неизживяните мигове на щастие се превръщат в рана дори след опити да я прикрием с бинтове или лепенки. Търсим парчето от нас самите у другия човек и пазим даровете получени обратно от него/нея с надеждата един ден те пак да се срещнат случайно.

През детството до зрелостта двама души често преминават през различни фази – приближават се един към друг само после да тръгнат обратно или напред-назад; парченцето което носят вътре ги привлича като магнит към черешовото дърво под чиито клони лежи килим от цветя танцували преди падането си бавно с 5 сантиметра в секунда.

Това не е просто любовна история; това е животът такъв какъвто много хора никога не са познали… а вероятно трябваше.

Гергана Дечева