Екстазис

„Обожавам книги, които са написани с внимание към езика. Творби, които те завладяват с деликатния чар на разказването, където няма излишна дума и всеки ред отваря нови врати и усещания. В момента, в който говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се сблъскват смъртта и любовта, меланхолията и иронията, страхът и утешението. И една увлекателна лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях срещал толкова изящно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“
Георги Господинов

„Потопете се в „Екстазис“. Обещавам ви - ще се почувствате прекрасно. Дори великолепно! Толкова прекрасно, че със сигурност ще си зададете въпроса защо приключи това романно удоволствие. А когато вече станете зависими от него, можете да го прочетете отново.“
Митко Новков

Очите ти са проливали сълзи; рисувал си мустаци с химически молив; парил си устните в гореща супа; падал си от череша; получавал си шамари; пукал си балони; духал си глухарче; губил си ума себе си; редял si изпълнени с емоции думи; усвоявал si чужд език. Имаш доказателства за своето присъствие тук. Аз нямам такива. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко около нас. Събирам последните дихания на умиращите хора и разбрах причината зад тяхното значение.

Михаил е позициониран наляво – на място без спомени или чувства и имена. Неговата задача е да колекционира последния дъх на тези напускащи живота хора. Но понякога даже там наляво стават неща, които променят правилата веднъж завинаги? Какво може да надмине смъртта и да обърка самия творец?“