Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, която е създадена с намерението да представи литературна история, ще бъде възприета като критика, тъй като миналото ѝ все още има значение в настоящето.

Едно от първите неща, които осъзнах, беше необходимостта да преразгледам критическите практики на последните десетилетия. Изказвам се така, защото съм автор на над седемстотин рецензии за новоизлезли книги между 1995 и 2020 година, публикувани основно във вестник Култура. Прегледах отново своите текстове и мненията на други критици от различни източници, както и безкрайния поток читателски коментари в онлайн платформи. Ясно ми стана колко значителна може да бъде разликата между оперативната критика и оценката на явления през призма на литературната история. Това наложи оспорване на някои критични становища – включително моите собствени. Докато критикът работи под микроскопа с детайлност, литературният историк действа подобно на инженер, който се опитва да сглоби сложен механизъм от много разбъркани части. Понякога можеш да пожертваш добри автори или произведения просто защото не успяваш да ги интегрираш в своята конструкция; друг път поставяш напред творби с по-малко забележителни качества единствено поради тяхната функционална нужда за завършването на важен компонент от общия механизъм. Въпреки това осъзнавам един парадокс: книгата ми е написана с амбицията за литературна история, но ще бъде интерпретирана като критика именно защото нейното минало остава актуално днес.