Страстите според Г.Х.

"... трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

При влизането в едно съвсем обикновено пространство, Г.Х., главната героиня на романа, започва да потъва в поток от мисли, изпълнен с различни смисли, времена и идентичности. По време на това пътешествие тя освобождава себе си от ограниченията на личността и социалните предразсъдъци, както и от погрешните схващания за собственото си "аз" и другите. Това й позволява да се доближи до истинската си същност и може би до дълбоката истина за своето съществуване. Тя преминава отвъд заблудите на познанието и излиза преобразена духовно – с ново усещане за реалността и променено разбиране за света около нея, което трудно подлежи на словесно описание. Лиспектор поставя читателя в ролята на анонимния слушател, към когото Г.Х. отправя своя разказ с надеждата за подкрепа; впоследствие тя сама му предлага опора след като го води до момент на откровение."