Тревожни години

Пийт Таунзенд започва с концепцията за опера, но в едно свое интервю споделя, че трансформира сюжета в "психологически роман". Главният разказвач Луис Докстейдър (който сам по себе си е интересна личност - образован, остроумен и не напълно надежден) е търговец на картини. Той представя художници от типа "аутсайдери", сред които се откроява Пол Джаксън – бивша рок звезда, преживяла психологически срив и избрала да живее в уединение, където пренася своите апокалиптични видения върху платната си. Уолтър, главният герой и кръщелник на Луис, е млад музикант, който почти физически усеща реакциите на публиката си; това го кара да приеме голям успех във финансово отношение, но също така го отвежда далеч от сцената. Луис решава да свърже Пол и Уолтър с надеждата опитът им да помогне на младия мъж да интерпретира и преобразува натрапчивите му фантазии и страхове.

Авторът отделя особено внимание на женските персонажи. Те са силни и красиви жени, които уверено защитават позицията си както до своите партньори, така и независимо от тях. Една от тези жени – млада ирландка – още в ранна възраст се изправя срещу баща си в защита на сестра си; тя поема разказа с намерението да внесе ред сред многото предположения, тъй като разказвачът вече е твърде изморен от безбройните неочаквани обрати.