Утринно море

Двете световни войни водят до италианска окупация на Либия, където много италиански емигранти започват да живеят и се установяват. След време Муамар Кадафи взима властта, принуждавайки италианците да напуснат страната си. В същото време хиляди либийски бежанци тръгват към Италия, често с помощта на безскрупулни каналджии, които ги превозват с лодки. Понякога морските пътища са по-безопасни от тези на сушата. На този фон проследяваме съдбите на Анджелина и нейния син Вито, както и Джамила със сина си Фарид. Две майки от различни култури, разделени от едно море. Романът разказва за опитите им да се справят с изгнанието и загубата на корените си; за това какво означава да бъдеш вечен мигрант и какво е усещането да жертваш всичко в името на несигурността. Те живеят в надежда за по-добро бъдеще – просто живот без страхове и заплахи – чакат деня, когато ще чуят новината за падението на диктатора и ще могат радостно да извикат: „Свободни сме!“