Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна фигура в сферата на френския персонализъм, който не представлява толкова система или учение, колкото интелектуална позиция, акцентираща върху значението на човешката личност. Той също така основава теоретичното издание „Еспри“. Неговият труд „Персонализмът“ се публикува за първи път през 1949 г. в серията „Какво знам?“ от Прес юниверситер дьо Франс и многократно преиздаван. В него можем да открием своеобразен синтез на ключовите концепции на философа, наречен "Сократ на ХХ век".

„Човек може да води живот подобно на вещите. Но тъй като той не е вещ, такъв начин на живот му изглежда като регресия: това именно е 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' при Киркегор, 'неавтентичният живот' у Хайдегер и 'отчуждението' по Маркс; а Сартр го определя като 'недобросъвестност'. Човекът, потопен в развлеченията живее сякаш прогонен от самия себе си и смесен с повърхността около него: той става пленник на желанията си, функциите си и навиците си във връзките със света около него. Става дума за непосредствено съществуване без памет или цел - всичко това представлява екстериорността и в контекста на човека - вулгарността. Истинският личностен живот започва когато човек успее да прекрати контакта със средата около себе си; необходимо е да овладее своето Аз и да се концентрира върху един център."