Българската писменост- известна и непозната

Ние, българите, сме народ с дълбоки традиции в писмеността. Историята на нашата писмена култура е тясно свързана с хилядолетната ни история. Тази основна идея защитава авторът Светлозар Попов в книгата си „Българската писменост – известна и непозната”. Обикновено, когато обсъждаме темата за българската писменост, се фокусираме върху познатите Глаголица и Кирилица. Въпреки това, авторът надхвърля тези рамки и се опитва да проследи произхода на писмеността много по-далеч във времето и пространството. Той я свързва не само с руноподобното писмо на нахлулите хунобългари в Европа, но също така и със самото начало на азбучното письмо.

Новите изследвания на Попов разглеждат халколитната балканска писменост и нейното разпространение чрез явлението наречено „културен дрейф” както на юг, така и на изток - аспекти които досега са останали извън научния интерес. Авторът отделя внимание и на информацията относно писмеността в сборника от родопски песни „Веда словена”. Много от представените идеи са оригинални и предизвикателни, подкрепени с убедителни исторически аргументи; той не се страхува да оспори някои установени догми в литературата. Такъв обширен поглед върху темата липсва в нашата литература, което прави предложеното изследване интересно и полезно за разнообразна аудитория от любознателни читатели.