Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритмите на самбата.
Мулатките, чийто коси наподобяват черна слама,
промърморват от скука в безвремието.
Под клечачите им маслините безразлично наблюдават дечицата
с накъдрени главички от вакса и обелени банани за шапки.
Жените треперят от нетърпение, защото скоро ще се появят госпожиците
с розови бузи, фракове и пури.
Албиносите играят покер тук,
защото са на безтегловна почивка
и трябва да спечелят Антилопата –
една опитомена хищница,
която неустоимо им сваля дрехите...
Но този момент все още предстои...
Сега цари спокойствие и палмите
дори не подозират за своите ветрила,
узрели бавно пред първично тайнство
в момента, когато времето идва,
преди да бъде изпита поредната бира,
преди цигарите да загорчат,
преди марихуаната да стане лека…
Докато край банджото девойките изхвърлят поличките си зад верандата
на шатрата... И става горещо до арената
от движението на налети ябълки,
люшкащи се в такта на чинелите.
Гърдите им лъщят провокативно под лампите,
докато танцуват по-задъхана ламбада
за мъжете с увиснали мустаци –
поизгубили енергията си от жегата
и ревящия звук на тигриците
отнемащи духа на карнавала…
Оставам равнодушен към празненството.
Коктейлът ми от блати и бамбук
ме преобразява в обиден Хан Ювиги
пред дон Индиана Барба Доса
която ме дарява с любовното си внимание
за глътка спомен
от кобилско мляко…

**ЕКЗИС**
Аз идвам от прекрасни места,
които все още не познавам.
Отправям се натам,
където никога не съм бил.
Но точно посред пътя
корен на дърво ме спира -
парче камък или трън;
ухание на бор;
меденият глас на самодива.
Нито Карибските острови нито Малдивските плажове;
нито Рио нито Рилския манастир!
Зад мен избухват страшни мълнии;
Пред мен златистозелени планини!
Ах колко добре е да сме сред Тропика
Умирайки
под водопади!

**РИОВЕЧЕР**
1.
Нещо тъмно тегне над града.
Трамвайчета разсичат светлинката
примигаща и звънчаща
обгръщайки небостъргачите
като ги обсипват със загадъчност.
Опушеният въздух носи сладост
между плътността вода и нефт
се извива
там където тъмният обръч огъва –
Рио профила – маркирана земя
за праведници
сред мек мескалинов вятър
който го е вдъхвал знае
как Христос е по-висок отколкото хълма му.

Долу върху пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола стоеше вплетена във ветровете
сливайки се с Копакабана
разперила ръце отвъдното
от което дошъл Дон Балон
спуснал хвърчилото си
менталитет похлупил девицата
приласкал я
скрил опашката си между краката....

След това всичко затихнало..
А плувците само
се молели Нейната среща да избегнат...

3.
На пълнолуние под моста Нитерой
грешниците потапяни ,
когато той свети ,
връзвайки двата бряга
черния восък ,
другия белият кал .
Останала само пенеста част -
казвали бръснарчетата ,
преди след като приключили fiesta .

САМБА – а- ой- ой- о ....
МАМБО – о-ай-ай-ай ...

Зад вихрушката цветове ,
по танца живот ,
сенките :
изтичат /
в Атлантика..."