Изгнаник на земята (твърда корица)

Кирил Кадийски не твърди, както Декарт „никой преди мен“, а напротив – осъзнава, подобно на Паскал, че смисълът представлява по-скоро мечта, която упоритостта би одобрила. Затова и повторението, формалният стремеж и структурата на сонета странно вдъхновяват бунта – като приглушена радост или мимолетността на мечтите, напомняща за шума под краката в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморска Европа чрез сияйната си култура и страстната си поезия. Той звучи мощно и вдъхновяващо за слушателя, подобно на великия бас Борис Христов от миналото: сила в тревожните моменти и величие в сърцераздирателното.

Не става въпрос само за един забележителен български поетически глас; това е глас с ехо, което продължава да се чува отвъд границите.

Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класики, които присъстват между нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев