Пулсации. Поезия (с картини и рисунки на Ивайло Мирчев)

В творчеството си Ивайло Мирчев често използва композиционен метод, при който разделя картинното поле на хоризонтални линии, по които разполага редици от дървета или сгради. Този подход изглежда като стремеж към баланс между небето и земята. Художникът прибягва до концепцията за infinito, която служи за средство за изразяване на времето и продължителността, както и за трансформацията на една форма в друга в иначе тихите пейзажи; така моментът се превръща във вечност – типичен стилов елемент за него. Светлината, прозрачността, хармонията и драматичните контрасти... „Видимостта“ преминава през вътрешния поглед на артиста. Дори в привидно обикновени мотиви можем да открием частица от "божественото намерение". Вероятно затова образът на Храма толкова често присъства сред акварелите на Мирчев? Съществува известно духовно сродство между авторите Иван Гранитски и Ивайло Мирчев. По този начин стихосбирката може да бъде възприета като поетичен диалог помежду им.
Иван Маразов