Живот като строшено огледало

Алексей Видински (1978-2004) споделя съдбата на Петя Дубарова – изключително даровит, но напуснал този свят твърде рано, едва на 26 години.

„Поетичният глас на преждевременно отишлия си Алексей Видински заслужава да бъде запомнен. Неговата посмъртно публикувана книга „Живот като строшено огледало“ буквално разплита и същевременно сглобява света, какъвто се отразява в човешкото съзнание. В стихотворенията му животът е представен като фрагментиран образ – отражение, което не предлага завършеност, а множество парчета от цялото с тяхната собствена истина, болка и светлина. Той говори за дълбокото човешко усещане за крехкостта на идентичността, непредсказуемостта на времето, богатството на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му търсят не утеха, а искреност – понякога болезнена, друг път спасителна. Алексей Видински описва мигове, когато човек осъзнава своето несъвършенство; когато смисълът не е предаден готово, а бавно се изгражда чрез отраженията от опитите ни. Поезията му не може да се прочете само веднъж; тя трябва да се усети – дума по дума и фрагмент по фрагмент. Както при събирането на себе си в парчета строшено огледало с осъзнаването че единствено любовта може да те направи отново цял.“ - Ива Спиридонова