Начало на новобългарския театър и драма: Криворазбраната цивилизация. Иванко

Българският театър започва да се развива през 60-70-те години на XIX век, повлиян от външни културни елементи. Поначало пред зрителите се представят театрални диалози с битов, морален, образователен или патриотичен характер по гръцки модел. Добри Войников е признат за основоположник на българската драма и първият български драматург. През 1871 година той стартира българската комедия с произведението "Криворазбраната цивилизация – смешна позорищна игра в пет действия". Месеци преди публикуването му, Войников издава обявление, в което описва художествената цел на творбата: "да предпази младото поколение от разврата", който незабелязано навлиза в чистите им души чрез моди и чуждестранна култура от така наречената европейска цивилизация. Според него механичното копиране на чужди нрави може да доведе до комичен резултат, но също така деморализира българина; именно затова театърът има задачата да се противопоставя на тази "зараза".

Пиесата "Иванко, убиецът на Асеня І" не е нито първата, нито най-характерната възрожденска историческа драма. Въпреки това тя представлява най-доброто произведение с историческа тематика написано преди Освобождението. Докато предшествениците й са по-скоро драматизирани разкази за исторически събития под формата на диалогови хроники, то "Иванко" вече включва изградена драматургична колизия. Чрез избора си на теми и поведението на героите пиесата цели да преодолее установените конвенции между сцената и публиката.

Творбите на Добри Войников принадлежат към ранния възрожденски театър с неговия неподготвен зрител за сложните вътрешни конфликти. От своя страна творбите на Васил Друмев показват напредналия български театър, който ще търси разбитото човешко сърце сред значимите обществени катаклизми.