Адамантът на Хена: Завръщането на Господаря

Тясната и извиваща се долина напомняше по-скоро на клисура. Разположена в посока север-юг, тя разрязваше хребета на Хлавийските планини. Стените ѝ бяха покрити с черни стръмни скали, а шумните водопади падаха от високи каменисти прагове. Въпреки внушителните и мрачни чукари, жаркото слънце от юг все пак успяваше да проникне в долината и да я обагри в ярко зелено. През гъстата растителност преминаваше трудна за забелязване пътечка, която явно беше утъпкана от хора, а не от животни, устоявайки на натиска на гората. По нея едва напредваха двама души...