Щастливи хора със сълзи

С изключение на имената и цветовете, които с времето бяха избледнели, може би единствено лодките останаха непроменени в онзи щастлив ден, когато баща й реши да я заведе за първи път да ги види отблизо. Те все още бяха там, обърнати върху палубите – същите големи лодки, покрити с брезент. Кулите продължаваха да стоят, кръглите наблюдателници наподобяващи рибешки очи и същите изсъхнали спасителни пояси прикрепени към куките. Когато отплаваха от пристанището и носът на кораба разряза синьото море на Атлантика по пътя си към Лисабон, дъждът беше също толкова кисел като този в началото на нощта.