Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е един от най-известните представители на виенския модернизъм в България. Той се утвърдил като белетрист и драматург, но у нас основно са познати неговите произведения „Хоровод" и цикълът „Анатол". За съжаление, множеството му едноактни пиеси остават непознати, а те разкриват дълбочината на неговото разбиране за човешката психика, както и скептицизма му към хуманността. Освен това той е ироничен наблюдател на социалните явления и страстен защитник на истината.

В настоящата книга са поместени 15 едноактни пиеси, написани в различни периоди, които все още запазват своята актуалност. Те демонстрират как писателят цени кратките сценични формати – именно чрез тях успява да представи себе си по най-добрия начин и предоставя възможности за изразяване на актьорите.

Театрът представлява своеобразна лудост. Но най-безумното в него сме ние самите - комедиантите, които иначе в живота можем да бъдем напълно разумни хора. Излизаме пред публика с научени реплики, сякаш те действително ни интересуват. Публиката сяда долу и гледа внимателно, ръкопляскайки след представлението. Удивително е как се поддават на всичко това! Често ми минава през ума мисълта, че целият театрален свят всъщност може би е просто плод на въображението на касиерите.

Шницлер притежава малко меланхолично настроение; той е леко вдъхновен от любовта около себе си – съчетава наблюдение със задълбочено размислие върху живота.
Роберт Музил