Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. От огромното му драматургично творчество обаче у нас са познати преди всичко пиесата „Хоровод" и цикълът „Анатол". Така напълно неизвестни остават множеството му едноактни пиеси, които го разкриват като задълбочен познавач и аналитик на човешката психика, скептичен хуманист, ироничен наблюдател на обществените процеси и фанатик на истината.

В книгата са включени 15 едноактни пиеси, писани по различно време, но незагубили и днес актуалност, които доказват колко много писателят цени кратките сценични форми, в които най-добре представя и сам себе си, а дава възможност и на актьорите също да се изявят най-пълно.

Целият театър е някакво безумие. Но най-безумното в него сме самите ние, комедиантите, които инак в живота сме отчасти съвсем разумни хора. Заставаме там и декламираме някакви научени наизуст неща, като че ли те сериозно ни интересуват. И излизаме, и влизаме... А там, долу, седят зрителите и зяпат, и ръкопляскат. Невероятно е, че те се поддават на такива неща. Знаеш ли какво си мисля понякога? Че цялото драматично изкуство е всъщност само измислица на касиерите в театъра. Каква крупна и проникновена мисъл!

Шницлер е малко меланхоличен, малко влюбен заедно с другите, меко вглъбен и остро наблюдаващ. Скептик, влюбен в живота.
Роберт Музил