Последното изкушение

„- За манастира ли? - изрева тя с неочаквана ярост. - Защо и какво ще търсиш там? Не те ли е жал за младостта ти?
Младият мъж остана в мълчание, а старицата поклати глава, която изглеждаше износена; после изсъска като змия.
- Искате да намерите Бога ли? - попита тя с насмешка.
Чу се почти безплътен глас от младежа:
- Да...
Старицата ритна кучето, което лениво обикаляше около слабите й крака, и приближи до него.
- Ох, бедняко! – извика тя. – Но Бог не се намира в манастирите; Той е в домовете на хората! Там, където има семейства и деца, там е Бог; където има грижи за домакинството, спорове и помирения — там също е Неговото присъствие. Не слушай какво говорят онези недоволни — когато не могат да стигнат до гроздето, лисицата казва че то било зелено! Истинският Бог е този у дома; на Него трябва да се поклоняваш; а другият принадлежи на ония дето са оставени без дела!"