Рапорт пред Ел Греко

"Генерале, битката приключи и подготвям своя доклад; ето къде участвах в сражението, ето как се борих. Бях ранен и изпитах страх, но не избягах от фронта. Зъбите ми трепереха от ужас, но завързах челото си с червена кърпа, за да прикрия кръвта и смело атакувах. Едно по едно ще ти покажа моите страдания – душата ми ще бъде изложена пред теб до момента, когато остане само малка топка пръст, замесена със сълзи, пот и кръв. Ще споделя моята борба с теб за облекчение; ще сваля от себе си добродетелност, срам и истина в търсене на облекчение. Как успя да създадеш „Толедо през време на буря“? С подобни тежки облаци и ярки мълнии е моята душа – отчаяна и упорита в битката между светлината и тъмнината. Ще я видиш под твоите проницателни очи и ще я оцениш справедливо. Спомняш ли си онази важна максима сред нас критяните? „Където не постигнеш успех – върни се; а там където успяваш – продължавай напред!“ Ако не съм успял дори за час живот оставащ у мен, ще се върна за нов опит; ако пък имам успех, бих разкопал земята само за да легна до теб."