Химни за мистерията на неизразимото

Иван Симеонов може да бъде считан за един от последните, а може би и първите нови апостоли на вярата, надеждата и любовта. Той е дълбоко свързан с концепцията на християнския екзистенциализъм, като изразява безнадеждността, характерна за мислители като Достоевски и Шестов, Ясперс и Хайдегер. Неговата вяра му позволява да преодолее страха им от земния живот. Произведенията му представляват метафизично пътуване към самопознание, при което той открива красотата на вечната цялост, която сме изгубили. Иван Симеонов е истински духовен аристократ; той тъкани сънища с нюансите на вечността. /Георги Цанков/