Химни за мистерията на неизразимото

Много хора вероятно няма да чуят божествено-човешката симфония на духовната хармония, която се проявява в творбите на Иван Симеонов "от другия край на реалността". Настоящето на човешкото съзнание затъмнява неясния спомен за световете отвъд сетивата. Но поетите притежават дарба или проклятие - трудно е да се каже - да помнят, че идват от далечното минало и са насочени към безкрайното бъдеще. Те никога не забравят, че произлизат от духа и са въплътени в дъха на Земята. С искрена вярност и самоотдаване, Иван Симеонов изгражда "пътя на нашите молитви и мечти към безкрайната истинска реалност". От неговото сърце струи чиста и искрена надежда в животворящия духовен принцип: божественият Всемир присъства във всеки един от нас, а ключът към него е волята за самопознание. Няма универсален ключ за написаното от него – той тъкмо вплита сънища с цветовете на Вечността. Медитативното задълбочаване в тайните на Сътворението е дарено само на малцина; освен това не е случайно: който върви сам - стига по-далече. /Вихрен Чернокожев/