Коломбър

Към белия кит на капитан Ахав, снарка, ловувана от десеторката на Луис Карол и Наутилус под командването на капитан Немо се добавя още едно литературно чудо: коломбърът на капитан Стефано Рой, описан от италианския разказвач Дино Будзати (1906–1972). В допълнение към състезанието с коломбъра, в книгата се разглеждат интересни аспекти от взаимоотношенията между кучета и любов, костюми и бедствия, светци и балони. Темите обхващат Айфеловата кула и Вавилонската кула, архитектурата срещу Лукавията, Манхатънското Парк авеню и вярата. Освен това има алтернативни версии за началото на света и края на Студената война; напрегнати нощни преследвания из лунапаркове; риторични упражнения пред злонамерени аудитории; портрети на свети хора и репортажи от ада... Четиресет и три разказа плюс една новела за невероятното. „Както казва Волтер – споделя Будзати – всеки жанр е приемлив освен скучния.“

В ПРЕСАТА

Борхес (открит почитател на шедьовъра "Татарската пустиня" на Будзати) отбелязваше как е лесно да познаваме класическите автори от миналото, но много по-трудно е да идентифицираме техните съвременници - някои от които вероятно ще бъдат забравени от бъдещите поколения. Според Борхес един такъв съвременник би могъл да бъде именно Дино Будзати със своите многобройни истории изпълнени с тревога и магия.

От жанр в жанр Budzati демонстрира постоянна магия чрез удивително литературно жонглиране. Когато човек навлезе в неговото творчество като в омагьосан замък, трябва да осъзнае, че той влиза при истински магьосник: италианецът умело играе с правдоподобността си нарушава основните уверенности ни поставя пред размита реалност.

Дино Будзати използва парадокса, провокацията и абсурда; опира се не само символиката ами метафората във фантастичното за да ни стресне или предупреди относно тъмната страна нашето битие: призраците й страхове. Той показва как всичко може да изглежда различно отколкото е всъщност.

Разказите му почти винаги започват с обикновено събитие… Но авторът успява не просто да придаде мистериозен привкус - той представя фантастичното сякаш то е част от ежедневието така че читателя бива увлечен безпроблемно през историята.

Малцина писатели през ХХ век са толкова чувствителни към теми като самотата както Budzati.

Макар често влиянието на Кафка върху него бива обсъждано - очевидният флирт със символизма у сюреализма присъства там , пишещият му стил носи усещането за абсурд което важи дори за много негови сродници като Калвино или Бекет . Разликата пък е отсъствала паранойята характерна за Кафка затова ужасът хуморът тук остават много по-достъпими .

В произведенията му често виждаме персонажи които чакат или са чакани; случили ли големи инциденти(бурі , конфликти ) те продължават натрапчиво мислели свои идеи … Малко творби предоставят такова задълбочено участие както романът "Татарска пустиня" или сборниците “Шейсет разказа” “Коломбър”.