Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е назначен да служи в отдалечен планински гарнизон с изглед към обширна северна пустош. В началото той отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно започва да бъде привлечен от магията на мястото и прекарва следващите три години там, поддържан от надеждата, че един ден врагът ще му предложи миг на слава и удовлетворение.

Романът „Татарската пустиня“ излиза за първи път в Италия през 1940 година. Осем години по-късно е публикуван във Франция, откъдето започва световната популярност на Дино Бузати.

Сред творбите му са сборниците „Шест разказа“, „Коломбар“, „Трудни нощи“, както и романите „Големият портрет“ и „Една любов“.

Дино Бузати не е само журналист, писател или поет; той съчетава много роли – драматург, либретист, сценограф, художник и графичен дизайнер. Роден през 1906 г., той води бурен живот и умира тихо през 1972 г. Опознавайки ужасите на Втората световна война, той описва не само случилото се на бойното поле, а също така живота на моряците от военноморския флот – техните страхове и мечти.

Бузати служи като кореспондент за вестника "Кориера дела Сера" по време на фронтовете в Етиопия. Проявява смелостта си там, което става основание неговите командири да го номинират за медал за храброст.