Вечните ловни полета

Когато чуя термина "лов", винаги се вълнувам. Така е откакто съм на този свят. А когато стане дума за "ловна тематика", инстинктивно заставам нащрек - това чувство ме следва вече десетилетия. Много пъти съм осъзнавал, че ако премахна разказите си, посветени на лова, природата и дивите животни, писателят в мен би останал само бледа сянка.

През тези години най-голямото ми удовлетворение идваше от факта, че широк кръг читатели и специалисти, дори противниците ми, са ме поставяли сред класическите имена като Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Честно казано, не съм искал нищо повече.

Но времето минава и взима всичко живо със себе си. Един по един загубихме велики личности като Емилиян Станев и Йордан Радичков; напоследък почина и Ивайло Петров – последният от моята ловна група образувана през 1968 година.

„Остана сам тук“ – въздъхна един стар приятел докато бяхме на гробищата. Да, така е. Имената на изброените достойни мъже стоят изписани върху приклада на пушката ми – подарявахме си оръжия при навършване на петдесет години и имената ни бяха гравирани там.

Тъжно е да останеш сам… Как оглеждам бъдещето? Търся нови хора след нас; вярвам че светът не свършва с никого от нас и непременно ще се появят нови личности продължаващи нашето дело каквото то да е. Нека бъдат по-добри от нас - честно ги благославям! Светът трябва да продължи напред.

Един млад човек обаче привлича вниманието ми отдавна – Любо Николов. С интерес проследявам репортажите му в медиите още от началото му „да работи в нашата нива“. Изключително радостен бях когато прочетох книгата му "Етюди с въдица и пушка". Веднага си помислих: „Ето го!“ След като я завърших веднъжом.

И не сбърках – пред мен вече е ръкописът му "Вечните ловни полета". Още по-впечатляващи страници с колоритни персонажи и случки! Прочетох го наведнъж - а след финала казах високо:
„Браво Любо!“
Сега споделям моето мнение писмено за верните любители на ловните истории; знайте добре: никога няма да ви подведа.
Дончо Цончев