Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков/ тв.к.

Нас ни наричаха "Децата на Братя Мормареви" – Вихра, Наско, Кънчо и Митко. Единственото сравнение, което ми идва наум, е с "Децата на Лейтенант Шмидт". Макар да не сме като тях, нашите бащи със сигурност наподобяват техните – Илф и Петров. Имената Мориц и Марко обаче се комбинират в едно: Мормареви, съставено от първите три букви на всяко име. Вероятно братята са вдъхновени от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден през 1921 г. в София и е десет години по-голям от Варненския Марко Стойчев, който цял живот живее в столицата. Мориц завършва Американския колеж и учи химия, а Марко - английска филология.

През 1953 година съдбата ги среща в Българското национално радио - редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е опитен специалист, а Марко тепърва започва кариерата си. От този момент до смъртта на Мориц през 1992 г., те стават неразривна двойка и работят почти ежедневно заедно. Как пишат? Всеки следобед сядат в кухнята у Мориц (другаде няма място) и играят американски белот докато говорят помежду си. Така минават близо четиридесет години и написват множество сценарии, новели, фейлетони и романи.

Редуват се при писането на машината така че никога не може да се установи кой какво точно е написал. Интересен факт относно творчеството им е любовта към кашкавала – особено сорта „Балкански”, дори стигали до ядене на цели питки наведнъж! Спорове между тях нямаше; винаги намираха начин да се шегуват даже в трудни ситуации.

Мориц бе изключителен интелектуалец с уникален комбинативен ум; владееше английски, френски, немски и руски език отлично. Той беше професор по биохимия с легендарна репутация сред студентите си; дълго време заемаше важни постове във Федерацията на европейските биохимически дружества.

Марко пък прекарал петнадесет години като главен редактор на "Хумор и забава" в Радиото до политическото му уволнение през 1968 година след събитията в Чехословакия; тогава той се върнал вкъщи притеснен дали ще го осрамоти ако стане хамалин на гарата. Но верни приятели успели да му намерят работа свързана с реклама.

След реабилитацията му през 1971 г., той продължава кариерата си във Филмовата редакция на БНТ с много успешни проекти зад гърба си като сериала “Капитан Петко Войвода” или “Бай Ганьо”. Освен това бил активист член Световната асоциация за детско кино (Сифеж), където два поредни мандата служил като заместник председател преди решението му да се оттегли окончателно.

По отношение компанията им двамата били част от една забележителна социална група включително личности като Анжел Вагенщайн или Барух Шамлиев; редовно организирали вечеринки у един друг всеки уикенд носейки храна сами.

За жалост злата съдба ги сполетява също така: Мориц загива от рак na белите дробове подобно както моят баща вероятно ще направи скоро... И двамата бяха заклети пушачи без желание да пропагандират вредността mu чрез примери извън личния им опит...

На финала добавям предговора към изданието им със стари фейлетони отпечатани преди три години които показват истинската природа нa тези двама великани! Защото Братя Мормареви определено са повече от просто кинематографисти или автори — те всъщност са хумористичният дух сам по себе si."