Наследството на мрака Кн.3: Обсадата на мрака

Около мен цареше вълнение. У джуджетата, у Кати-Бри и дори у Риждис - полуръста, който беше известен повече със страстта си към храната и съня, отколкото с воинския си дух.

И аз го усещах това чувство. Това силно очакване, онова приятелско настроение, което ни караше да се потупваме по гърбовете и да се хвалим за всяко малко постижение в защитата ни; радостно издигахме гласове при всяка положителна новина. Какво всъщност представляваше? Беше нещо повече от споделен страх или благодарност за това, което притежавахме – осъзнавайки че може би скоро ще бъде отнето от нас. В онези дни на ярост и еуфория от подготовките не можех да го разбера напълно; но сега, когато погледна назад, виждам ясно какво бе то: надежда.