Дневник 1966-1998 г./ Т.2

Тази публикация представлява ценен исторически източник, в който се комбинират различни повествователни жанрове – автобиографичен, исторически и документален. Досега публикуването на дневници от общественици и политици е рядкост не само у нас, но и по света; през последния век техният брой едва ли надхвърля десет. Още по-необичайно и интересно е когато авторът едновременно води дневник и съставя своето животоописание. В последните години значителен интерес предизвикаха дневниците на Б. Филов и Г. Димитров, които обаче са слабо разказвателно съдържание и коментарите им са фрагментарни, затова само специалисти могат да проследят събитията по дати. Напротив, дневникът на акад. Николай Тодоров предлага детайлна история с увлекателни описания и анализи на личности и събития за период от повече от двайсет години (1975–1998), като включва отклонения към времето до 9 септември 1944 г., както и след него.

В записаните случки акад. Н. Тодоров не остава просто наблюдател; той активно участва със свои мнения относно важните национални и международни въпроси. Тематичните кръгове в неговото повествование обрисуват развитието на неговата научна кариера за тези две десетилетия – работа в Българската академия на науките (БАН); участие в международната научна общност; основаване на Международния център СИБАЛ; ангажимент в ЮНЕСКО като учен, общественик или политик; дейности като посланик в Атина; роля председател на VІІ Велико народно събрание (ВНС) та до социалната му активност след пенсиониране. Всички тези преживявания са представени спрямо политическата ситуация както у нас така и зад граница – периода под управлението на Левитан Брежнев, годините на „перестройката“, промените след 1989 г., както еволюцията на българската политика до 1998 г.

Двата тома предоставят увлекателно четиво напомнящо роман, а понякога читателя забравя че всъщност чете дневник. Ако трябва да направим историческа аналогия, то настоящият текст може да бъде сравнен с "Видрица" написана от поп Минчо Кънчев за ХХ век.