Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература придобива съвременния си вид през последните сто години, между 20-те и 40-те на ХХ век. Въпреки това, нейната самостоятелна история започва поне век преди това – още преди страната да обяви независимостта си през 1821 г.

Настоящата антология е първата опит за систематично и изчерпателно представяне на началото и развитието на мексиканската проза в този важен период от нейното развитие. Мексиканските автори ще поведат читателите през неизследвани исторически пътища по сложния маршрут към осъзнаването на новоизградената нация. Духът на позитивизма се сблъсква с дълбоките традиции и религиозни нагласи, а вътрешната трансформация трябва да премине през модерното разбиране за света около нас. Запознаването с личностите от първия век ще започне с „бащата“ на латиноамериканската литература - Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди, известен като автор на „първия роман в Новия свят“. Заедно с влиятелни фигури като Игнасио Алтамирано ще бъдат представени и забравени майстори като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио пише своите разкази само десетина години преди популярния Мануел Гутиерес Нахера; тяхното творческо наследство може да бъде възприемано като два бряга на една река – разделени, но все пак свързани помежду си. Идеите от западния свят проникват в Мексико чрез произведенията на малко познатия Ефрен Реболедо, но историческите промени често ги игнорират, без да щадят дори иновациите от известни автори като Амадо Нерво. На финала търсенето за истински изразяване на мексиканската идентичност, която страда от войни и диктатури по време на своя „първи век“, служи като мост към един по-силен свят; оставяйки ни история със смешни и тъжни моменти, но винаги носеща ценни послания.