Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на Одриските царе в Средна Гора /V - IV в.пр.Хр./

**Увод**
**История на едно археологическо откритие**

През пролетта на 2000 година, известният български археолог д-р Георги Китов направи значимо откритие в близост до село Старосел, Хисарско - голям тракийски храм, познат сред местните жители като Четиньова могила. Това събитие предизвика и други важни находки, които днес обогатяват българската историческа наука.

След този момент посетих няколко пъти селото и неговите археологически обекти. Тогава основната ми работа бе свързана с Родопите, където проучвах тракийските светилища. Въпреки това всеки път когато се отправях към Южна България, вниманието ми привличаха върховете на Същинска Средна гора.

Няколко странни върха със скални ръбове северозападно от Старосел будеха у мен подозрението за наличието на древни тракийски светилища и неразкрити останки от времето на древните траки. Споделих подобна идея с колегата Китов по време на едно от кратките си посещения в неговата полева база при пътуването ни към Белинташ в Родопите.

Възможността да наблюдавам внимателно билото на Средна гора получих през есента на 2003 г., докато изследвах римската крайпътна станция sub radices (Суб радице), разположена близо до село Христо Даново в Карловско.

През октомври 2003 г. за първи път предприех експедиция в Средна гора заедно с колегата Иво Тавитян, който е част от екипа на Георги Китов. Иво вече беше проучвал района източно от връх Богдан и имаше добра запознатост с него. Освен това той притежаваше вила в село Свежен, която използвахме като база за нашите "ловни" приключения. Първият ни опит да проникнем между селата Каравелово и Старосел стана възможен благодарение на Христо Минков от град Сопот, който ни превози със своя руски джип до хижа "Фенера". Не предполагах тогава, че тази "съветска" машина ще бъде единствената успешна връзка с цивилизования свят по време на нашето бъдещо изследване в Средна гора.