Всичко това. Стихотворения

Все по-ясно осъзнавам онова, което не се вижда пред мен. Разбирам неговия смисъл, дори без да имам конкретен образ. Умея да чета думите още преди да съм ги написал с букви, лицата им са толкова красиви. Мога да потъна в океана на тъгата или пък да се изгубя сред храсталаците на радостта от нещо, което все още не е започнало. Бих могъл да бъда в Париж, Сидни или Токио, без дори да помръднат краката ми от земята, на която съм израснал... Не ме страхуват нещата, в които нямам доверие! Чувствам тихото течене на времето - то наподобява птица и любов, звучи като плачеща жена...