Канела.Стихотворения

КАНЕЛА
Защо позволи да се потопиш в нектар от стихове и следобедни желания, да сравняваш раменете си с тези на Гауди, а несбъднатото да бъде преподавано чрез устните ти по Сорбоната? Усмивката ти разгръща антологии, животът ти преди това е хакнат, а всичко това е като vh1.

Когато се чувстваш празна, не те ли обземат усещания за излишност? Да бъдеш единствената муза на депеша; канелата в дъха ти служи за вдъхновение. CV-то на света изглежда написано за твоята кожа, бельото ти над художествения свят въздига... над науката и обявява сълзите ти за финал на изкуството. Но все пак...

Какво търсиш? Кажи ми! Един елинец страни от всички живи същества – клакьор на миглите ти и смъртта едновременно. Той пие санд и слуша Пиаф и други мелодии. Нито знае къде е или кой е… Защо повярва в крехките рими от порцелан? Защо не остана вътре при тях, да умира там?

Кажи ми моля те... кажи ми...