Макс Фриш: Черен квадрат. Есета Т.6 от Избрано

Важно е да осъзнаем: неизразимото, празното пространство между думите. Защото тези думи често се отнасят до незначителни неща, които всъщност не ни занимават наистина. Нашите истински стремежи можем само описателно да изразим, което в същността си означава да пишем около тях. Ние ги обикаляме... Изричаме онова, което животът не представлява. Правим го заради живота. Речта функционира като длето на скулптора; тя отделя видимото и изразимо от тайната и автентичния живот.