Хомо фабер

Романът "Хомо фабер" от Макс Фриш, публикуван през 1957 година, е класическо произведение с вечна стойност. В него се разглежда митът за "модерния човек". Главният герой, инженер Валтер Фабер, представлява технократ и homo faber (човек на производството), който се опитва да организира живота и съзнанието си по принципите на компютъра – машина, която надминава човешкия ум в това отношение, тъй като не изпитва нищо и не познава страх или надежда.

Въпреки стремежа си към логика и изчисления, електронното мислене на Валтер не успява да предвиди бъдещето му; причината е в неправилно заложените данни. Случайната среща с дъщеря му Сабет го подтиква постепенно към саморазмисъл и връзка със загубения рай на човечността – мястото където царува хармонията между природата и хората. Дори когато разчита на теорията за вероятностите за утеха, той все пак невидимо унищожава един млад живот. В крайна сметка оставя след себе си послание за необходимостта от човечност.