Ела и съдините. Роман

От този момент нататък мога да създам за мама какъвто живот пожелая. Мога да измисля всякаква история. Имам възможността да играя с нейната съдба, сякаш е кукла за вуду магия. Мога да я поставям в трудни ситуации, изпълнени с самота, без любов и страхове; мога многократно да пронизвам сърцето й със своята детска отмъстителност. Бих могла дори да я превърна в кралица или богиня... Но не желая това. […] Целият ми живот чаках момента, когато ще достигна нейната възраст, за да видя дали бих могла да я надскоча и какво има отвъд живота ѝ. Някъде незабелязано, вероятно по някакъв таен план, тази нощ се оказва решаваща – или окончателно ще успея да изтръгна майка си от мен като тайнствено бреме в тялото ми, златния пирон, който ме държи на земята и ограничава движенията ми; той затруднява дори само мисълта за различен начин на движение освен продължаването напред… Или пък какво!?

Из романа "E'ла и съдините"