Необичайно

**КРАТКА ФОРМА**
Остава ли у мен нещо, което ти е необходимо?
Може би някакъв лист с написани думи,
или пък разбиране, вещ от дома ми –
камъче, снимка, стар документ или звънче
(да не се изгубя). Нещо забранено,
което ако вземеш обратно,
може да ми помогне да се възстановя.

Знам, че стиховете не са като нежни целувки
и няма как да очаквам ритуали.
Освен ако не облека
мълчаливата дреха на новото си съществуване
като износен чувал, магарешка кожа или
мрежа, направена в ден извън седмицата...

И аз избрах кратката форма –
когато минавам през моста през деня,
гледам отражението си във водата толкова чуждо.


**ИМАМ**
Тази любовна тъга така добре ми подхожда -
по цвят и стил дори свободните й гънки
остават. През нощта тя виси на закачалката
и чака моментът да започна да сънувам. Размахва поли с мен
над покривите и дърветата, правейки се на независима;
харесва себе си и има собствен живот.
Лепи стихотворения по врати и пее странни песни,
пие със смирение.
Придобива физическо присъствие и сянка,
която през деня пада пред мен,
разстилайки се така, че аз гола
да стъпя върху нея и да почувствам неудобство от самата себе си.

Тази любовна тъга е горделива по природа.
Скоро ще дойде време
да ѝ дам име.