Книгата на живота

Пиша с лекота, сякаш сама по себе си. Когато завърша една книга, чувствам, че никога повече няма да седна отново да пиша; имам усещането, че съм изразил всичко необходимо. Неусетно се озовах и в Книгата на живота. Просто живеех, слушайки какво се случва около мен - когато чувах гласа на историята, сядах и го записвах. Не бих казал, че живея заради писането или пък пиша заради живота си. Процесът на написването идва естествено – така както дишам или плача и се смея. Събирах пера от ангели по пътя си (макар някои хора да интерпретират това буквално). Николай Бойков