Къщата на спящите красавици

Жената от къщата го предупреди да не прави нищо, което противоречи на добрия тон, като например да слага пръст в устата на спящото момиче.

На същия етаж имаше стая с осем татами, където разговаряха с жената, а до нея нямаше други помещения. Поради ограниченото пространство за гости на долния етаж, трудно можеше да се нарече странноприемница. На входната врата нямаше табела, вероятно защото тайните на този дом изискваха това. Вътре цареше пълна тишина. Когато старият Егучи отключи портичката и влезе, той не видя никого освен жената пред себе си. Беше тук за първи път и не знаеше дали тя е стопанка или прислужница; изглеждаше обаче така сякаш като гост нямаше право да пита.

Жената беше дребничка и надхвърлила четиридесетте години, но гласът й звучеше младо — явно умишлено поддържаше спокоен и равномерен тон. Устните й почти не се разтваряха докато говореше и рядко поглеждаше към него. Нещо в дълбоките й тъмни очи успокояваше недоверието му; тя самата изглеждаше уверена в положението си и без съмнение владееше ситуацията. На бронзовия мангал кипнеше железен чайник докато тя приготвяше чая – както чаят сам по себе си, така и начинът по който го запарваше бяха изненадващо качествени за подобно място и целеха да помогнат на стария Егучи да се отпусне напълно. В декоративната ниша висеше картина от Каваи Гьокудо — вероятно репродукция — изображение на планинско селце сред ярки есенни листа. Нищо около стаята не подсказваше наличието на необикновени тайни вътре в нея.