Гласът на планината

След това Шинго чу звука на планината. Нямаше вятър, а луната светеше ярко и почти беше пълна. През нощната влага контурите на дърветата, които оформяха върховете на планината зад къщата му, изглеждаха размити и неясни, напълно неподвижни. Листата на папратта под верандата също не помръдваха.

Понякога през нощта грохотът от морските вълни достигаше до това уединено място сред планините. За миг Шинго се усъмни дали е чул звука от морето, но бързо осъзна, че всъщност е звукът на планината. Той напомняше далечен шум от вятъра, като същевременно приличаше и на мощен тътен идващ дълбоко от земята. Помисли си, че може би шумът е вътре в него самия и разтърси глава.

Тогава звукът спря и едва тогава Шинго почувства страх. Леден тръпки преминаха по тялото му - какво ако това бе знак за предстояща смърт?