Ловци на умове: Лекции по антропология ч. 1

През 1960 година, когато Кл. Леви-Строс е поканен да произнесе встъпително слово за откриването на катедра по социална антропология в College de France, той описва антропологията като дисциплина, която "възкресява" забравено минало и го налага върху настоящето, с цел да разгадае смисъла на взаимодействията между историческите и структурните аспекти, които се противопоставят на индивидуалната реалност. В хода на същата лекция той използва метафора, за да определи полето на антропологията като диалог между хората, където всичко представлява символи и знаци - посредници между две различни страни.

Цитирането на Кл. Леви-Строс служи за основа при изграждане на методологическия контекст на аргументите в този сборник. Основната му цел е да представи разнообразие от перспективи относно антропологичното познание, което винаги трябва да се разбира като знание за символите, чрез които хората комуникират помежду си и осмислят „другите“. В тази светлина „ловците на глави“ не са просто ритуални преследвачи на нарушителите или защитници на племенните норми; те също така играят ролята на пазители както във времево измерение, така и в законодателството (или правилата) спрямо тези общества – наречени от Кл. Леви-Строс „студени“, а социалната антропология ги изследва не само с намерението да ги разбере по-добре, но предимно за тяхното опазване.