На път към деня

Тази книга е предназначена за "всички ловци на светлина", както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са включени тридесет текста, написани в продължение на малко над три десетилетия. Читателят може да я разгърне подобно на фотоалбум, а мнозина от нас несъзнателно преминават с ръка по подредените снимки; вероятно защото миналото сякаш оживява при леко докосване и времето се събира в едно цяло. Като пясъчен часовник, който съдържа частици от нашите дни. За читателя е приятно, че текстовете са кратки и могат да бъдат прочетени „като полет на вятъра“ – така описва Платон разговорите относно „тези фини въпроси“, които философията винаги поставя.

Подреждането на текстовете не следва хронологичен ред, а тематично обхваща три основни области: приказното, историята на идеите и големите теми. Най-силната връзка между тях е една дълбока нагласа - простото желание всеки ден да виждаме дневната светлина. Философията – тук можем да се доверим на Платон и Ортега-и-Гасет – представлява стремеж към светлината, за да можем при отваряне на очите си да открием смисълът. Истински, неподправен и жизнеутвърдителен смисъл. Всеки от нас може като Епиктет да каже: „Не съм вечност, а човек - част от всичко около мен, както часът е част от деня.“

Текстовете тук нямат друга претенция освен просто да ни придружават по пътя към новия ден.
Лидия Пенкова