Животът на насекомите

Ако на тази сцена имаше свидетел, той вероятно щеше да се наведе над балюстрадата с надежда да види три осакатени тела долу. Вместо това обаче нямаше да забележи нищо друго освен няколко малки локви, счупена кутия цигари „Приморские“ и пукнатини в асфалта. Но ако наблюдателят притежаваше извънредно остро зрение, можеше да забележи три комара, които летяха към скритото зад дърветата селце.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай представляват съвсем обикновени руснаци – незабележими като насекоми. Цял един свят - със силни мандибули и твърди крилца - прекарва времето си на кримския бряг по какъвто може начин: напивайки се с водка и одеколон, пушейки марихуана, танцувайки или занимавайки се с любов под лунната светлина; мечтаят за Америка и блестящото капиталистическо бъдеще. В същото време те летят, пърхат, хапят и смучат кръв; търкалят топчици от тор и умират под безмилостните стъпала на хората или биват разкъсани от себеподобните си. Такъв е всъщност животът ни.

„Животът на насекомите" (1993) е вторият роман на Виктор Пелевин и е считан от критиците за един от най-съществени в неговото творчество. Определян като антиутопичен роман с постсоциалистически сюрреализъм, "пастиш" или "колаж", той съдържа дълбоки философски идеи относно човешката природа в конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на живота.