Спомен за моите тъжни проститутки

Последната творба на Габриел Гарсия Маркес, която досега не е била публикувана на български, по уникален начин завършва артистичния път на автора. Вероятно това е направено съзнателно и целенасочено, тъй като след нея няма друга книга.

„В годината, когато навърших деветдесет години, реших да си подаря една нощ с дива любов с невинно момиче.“

Романът представлява смесица от разказ за тази първа и последна любовна история в живота на главния герой. В него се включват спомени за разнообразието в сексуалния му опит, размисли върху самата природа на любовта, анализирането на старостта и щастието; той съдържа криминални елементи и още много други аспекти (които стават значително повече от две). Независимо от всичките тези многобройни измерения обаче „Спомен за моите тъжни проститутки“ остава прекрасен роман за истинската любов.